Когато се продава предмет, клиентът може да го види, да го пипне и да го сравни с друг. При услугата такъв предмет няма, а има обещание за работа, която още не е свършена. Затова маркетинг на услуги се гради върху доверие, върху ясни граници и върху доказателства, че работата вече е вършена добре. Без тези три неща остава само рекламата, а тя не издържа дълго. Тонът на добрата услуга е по-скромен от този на рекламите.
Какво купува клиентът при маркетинг на услуги
Клиентът купува резултат, а не процес. Той не иска да знае колко срещи и документи стоят зад една задача, освен ако те не обясняват защо резултатът излиза по-добър. Затова описанието на услугата се строи около това какво ще се промени за него. Списъкът със стъпки е полезен само като доказателство, че работата е подредена. Иначе той прилича на описание на чужда работа, а не на обещание към клиента.
Втората покупка е спокойствието. Клиентът плаща, за да не мисли за нещо, което не му е силна страна. Затова е важно да се покаже кой отговаря, кога отговаря и какво се случва, ако нещо се обърка. Ясната отговорност продава по-добре от общите думи за качество.
Третата е усещането за контрол. Клиентът иска да знае на какъв етап е работата, без да звъни всеки ден. Кратките отчети и ясните срокове дават това усещане, а едно съобщение на седмица върши тази работа. Когато липсват, той започва да предполага най-лошото, а подозрението струва повече от самата услуга. Затова редовното съобщение е част от продукта, а не любезност.
Ролята на препоръката
Препоръката е най-силният аргумент, защото идва от човек без интерес от продажбата. Един доволен клиент, който обяснява какво точно се е променило, убеждава повече от всяка реклама. Затова е добре да се пита за обратна връзка веднага след края на работата, докато спомена е свеж. По-късно разказът се размива и остава само общото усещане.
Препоръката не се моли, а се улеснява. Ако клиентът трябва да измисли какво да каже, той се отказва. По-добре е да му се дадат две или три конкретни теми, за които да говори, и да се остави сам да избере. Така текстът излиза истински, а не като рекламно изречение. Има и разлика между препоръка и отзив, който се пише набързо, за да се приключи разговорът. Иначе се получава хвалба, която никой не е поискал.
Препоръка от човек, който не е ползвал услугата, се разпознава и вреди. Затова е по-добре да се покаже по-малко, но истинско. Един честен разказ за трудна задача струва повече от десет общи хвалби. Такъв текст се разпознава по подробността, а не по думите. Читателят усеща разликата веднага.
Как се показва резултат
Резултатът се показва с промяна, а не с описание на усилията. Ако услугата е свързана с организация, показва се какво е било преди и какво е сега. Ако е свързана с обучение, показва се какво умее човекът след нея. Числата помагат само когато са истински и когато се обяснява от какво произтичат. Иначе те изглеждат като украшение. Затова е добре да се покаже и етапът, в който работата е вървяла зле.
Най-убедително е да се покаже процесът, а не само финалът. Клиентът вижда как изглежда работата в средата и разбира какво плаща. Затова краткият разказ за един реален случай върши повече работа от списък с постижения. Важно е обаче случайният човек да не се разпознава, ако не е дал съгласие.
Доказателството трябва да е проверимо. Позоваването на общи думи като професионализъм и качество не дава нищо, защото всеки ги пише. Конкретният пример, срокът и обяснението какво е останало извън обхвата вършат повече. Клиентът не търси съвършенство, а разбираемост. Когато я получи, той е готов да плати и за неудобната част от работата.
Очаквания и обхват
Обхватът е най-подценяваната част от предлагането. Ако не е записано какво влиза и какво не, очакванията се разминават още в началото. Затова е добре да се опишат не само задачите, но и онова, което остава за клиента. Ясната граница пази и двете страни от разочарование. Тя се записва, преди да започне работа, а не след първия спор.
Очакванията се управляват с език, а не с уговорки. Думите бързо, лесно и веднага значат различни неща за различните хора. По-добре е да се опише от какво зависи срокът и какво може да го забави. Тогава клиентът разбира защо работата иска време, вместо да го приема като оправдание, и това е разликата между обяснение и извинение.
Има и разлика между обхват и любезност. Малка допълнителна задача не разваля отношенията, но когато се превърне в правило, тя размива времето и стойността. Затова е добре още в началото да се каже как се отчита допълнителната работа. Това не е недоверие, а грижа за реда, и тогава двете страни знаят кой плаща за какво.
Какво да не се обещава
Не се обещава резултат, който зависи от други хора. Позиция в търсене, брой запитвания и продажби не са изцяло в ръцете на изпълнителя. Може да се обещае работа по ясен план и отчет за свършеното. Разликата между двете е голяма и клиентът я разбира, когато му се обясни. Затова обещанието се формулира като задължение, а не като прогноза.
Не се обещава и скорост без условия. Всяко бързо изпълнение има цена под формата на нещо пропуснато. По-честно е да се каже какво отпада, ако срокът се скъси. Така решението остава у клиента, а не се превръща в изненада в края. Скоростта е обещание за време, а не за качество. Затова срокът се обсъжда отделно от обема.